синче
[sinˈt͡ʃɛ]
синче значение:
Какво е синче? Малък син или гальовно обръщение към син, независимо от възрастта му.
1. (семейство) Малък син или гальовно обръщение към син, независимо от възрастта му.
2. (ботаника) Народно наименование на някои полски цветя, често използвано като синоним на 'синчец' (рядка употреба).
- Ударение
- синче́
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- син-че
- Род
- среден
- Мн. число
- синчета
Примери за използване на синче
(семейство)
- Тя прегърна своето малко синче.
- Имат две дъщери и едно синче.
(ботаника)
- Сред житата се синееше малко синче.
Как се пише синче
Грешни изписвания: синчи, сйнче
Думата завършва на -е, което е типично окончание за умалителни съществителни имена от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:син
Умалителна и гальовна форма на съществителното 'син', образувана чрез суфикса '-че' (ср. род).
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко синче
- скъпо синче
- татково синче
Фразеологизми:
- татково синче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
