ситуативен
[situɐˈtivɛn]
ситуативен значение:
Какво е ситуативен? Който се отнася до конкретна ситуация, зависи от нея или е предизвикан от стечението на обстоятелствата в даден момент.
1. (общо) Който се отнася до конкретна ситуация, зависи от нея или е предизвикан от стечението на обстоятелствата в даден момент.
2. (лингвистика) В езикознанието – който се определя от контекста на речевата ситуация.
- Ударение
- ситуати'вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- си-ту-а-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ситуативни
Примери за използване на ситуативен
(общо)
- Решението беше чисто ситуативно и не почиваше на дългосрочна стратегия.
- Тя изпитваше само ситуативна тревожност преди изпита.
(лингвистика)
- Ситуативен контекст на изказването.
Синоними на ситуативен
Как се пише ситуативен
Грешни изписвания: ситоативен, ситуативън, сйтуативен, ситуътивен, ситуатйвен
Думата се пише с у (ситуация), тъй като произлиза от латински корен, съдържащ u.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:situatio
Произлиза от къснолатинското situatio (положение), чрез френското situation, към което е добавена българската наставка за прилагателни -ен. Първоначално означава 'положен', 'разположен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ситуативен анализ
- ситуативна реакция
- ситуативен хумор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
