Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сияещ

[siˈjaɛʃt]

сияещ значение:

Какво е сияещ? Който излъчва силна светлина; блестящ, светещ.

1. (Пряко) Който излъчва силна светлина; блестящ, светещ.
2. (Преносно) Който изразява голяма радост, щастие или въодушевление (за лице, поглед).
Ударение
сия̀ещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
си-я-ещ
Род
мъжки
Мн. число
сияещи
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сияещ

(Пряко)
  • На върха на елхата имаше сияещ орнамент.
  • Слънцето изгря като огромно сияещ диск.
(Преносно)
  • Тя го посрещна със сияещ поглед.
  • Лицето му беше сияещо от гордост.

Антоними на сияещ

Как се пише сияещ

Грешни изписвания: сияйщ, сиаещ, сйяещ
Образува се от основата на глагола сия-я + наставката -ещ за сегашно деятелно причастие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сиꙗти
Сегашно деятелно причастие от глагола 'сияя'. Коренът е сродни с думи за светлина в славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сияещ поглед
  • сияещо лице

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.