сказчик
[ˈskast͡ʃik]
сказчик значение:
Какво е сказчик? Народен разказвач, изпълнител на устни предания или епически песни.
1. (литература/фолклор) Народен разказвач, изпълнител на устни предания или епически песни.
2. (остаряло) Лице, което изнася сказка (лекция, беседа) пред публика.
- Ударение
- ска̀зчик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сказ-чик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сказчици
Примери за използване на сказчик
(литература/фолклор)
- Старият сказчик събра децата край огъня и започна историята.
(остаряло)
- Популярният сказчик изнесе беседа за вредата от тютюнопушенето.
Синоними на сказчик
Как се пише сказчик
Грешни изписвания: скасчик, скъзчик, сказчйк
Коренът завършва на з (от сказка), въпреки че при изговор се обеззвучава пред ч. Пише се сказчик.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:сказчик
Заемка от руски език, произлизаща от 'сказ' (разказ в народен стил) и 'сказать' (кажа).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
