скрибуцам
[skriˈbutsɐm]
скрибуцам значение:
Какво е скрибуцам? Издавам остър, стържещ, неприятен звук при триене (за врата, колело, писец и др.).
1. (Звук) Издавам остър, стържещ, неприятен звук при триене (за врата, колело, писец и др.).
2. (Преносно) Свиря лошо на струнен инструмент (цигулка, гъдулка).
- Ударение
- скрибу̀цам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- скри-бу-цам
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на скрибуцам
(Звук)
- Старата каруца скрибуцаше по калдъръма.
- Перото скрибуцаше по хартията в тишината.
(Преносно)
- Музикантът не свиреше, а направо скрибуцаше.
Как се пише скрибуцам
Грешни изписвания: скребуцам, скрибуцкам, скрйбуцам, скрибоцам, скрибуцъм
Коренът е звукоподражателен скрибуц-. Пише се с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скрибуц
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща неприятен, стържещ звук.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
