скърцам
[ˈskrɤt͡sɐm]
скърцам значение:
Какво е скърцам? Издавам остър, рязък и неприятен звук при триене на две твърди повърхности една в друга.
1. (пряко) Издавам остър, рязък и неприятен звук при триене на две твърди повърхности една в друга.
2. (пряко) Трия зъбите си едни в други със силен натиск, обикновено от яд или насън.
- Ударение
- скъ̀рцам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- скър-цам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- скръцна
Примери за използване на скърцам
(пряко)
- Старата врата скърцаше при всяко отваряне.
- Снегът скърцаше под ботушите ни в студената нощ.
(пряко)
- Той скърцаше със зъби от безсилен гняв.
Как се пише скърцам
Грешни изписвания: скъцам, скарцам, скърцъм
Думата се пише с променливо я (в случая ъ заради твърдостта на предходните съгласни в корена, но фонетично се възприема като 'ъ'). Правилната гласна в корена е ъ – скърцам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звукоподражателен
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ резкия и неприятен звук от триене (скр-ц).
Употреба
Чести словосъчетания:
- скърцам със зъби
- вратата скърца
- дъските скърцат
Фразеологизми:
- скърцам със зъби
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
