славословене
[slɐvoˈslɔvɛnɛ]
славословене значение:
Какво е славословене? Действието по възхваляване, прославяне на някого или нещо (най-често Бога) чрез тържествени думи или песнопения.
1. (религия / литература) Действието по възхваляване, прославяне на някого или нещо (най-често Бога) чрез тържествени думи или песнопения.
- Ударение
- славосло́вене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сла-во-сло-ве-не
- Род
- среден
- Мн. число
- славословения
Примери за използване на славословене
(религия / литература)
- Славословенето в храма продължи през цялата нощ.
- Поетът се отдаде на безкритично славословене на новия режим.
Синоними на славословене
Антоними на славословене
Как се пише славословене
Грешни изписвания: славословяне, слъвословене, славусловене, славослувене
Думата е отглаголно съществително от глагола славословя (II спрежение). При тях наставката е -ене (а не -яне), когато ударението не пада върху нея или според гласната на глаголната основа.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:славословити
Сложна дума, образувана от основите 'слава' и 'слово' (глагол 'словя' - говоря). Калка от гръцкото 'doxologia' (δοξολογία).
Употреба
Чести словосъчетания:
- непрестанно славословене
- славословене на Бога
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
