Dumite-BG – онлайн речник за българския език

славя

[ˈslavjɐ]

славя значение:

Какво е славя? Възхвалявам, прославям някого или нещо с думи или песни.

1. (висок стил) Възхвалявам, прославям някого или нещо с думи или песни.
2. (възвратно) Известен съм с някакво качество (обикновено положително, но понякога иронично).
Ударение
сла'вя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сла-вя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
славя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на славя

(висок стил)
  • Поетът слави красотата на родната природа в стиховете си.
  • Църковните химни славят Бога.
(възвратно)
  • Този регион се слави с хубавото си вино.
  • Той се слави като голям майстор.

Антоними на славя

Как се пише славя

Грешни изписвания: слъвя
Пише се с я в края (II спрежение). В 3 л. мн.ч. е 'славят'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слава
От общославянското *slava (слава, известност). Свързано със слово, чувам.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • славя името
  • славя се с

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.