служителче
[sɫuˈʒitɛɫt͡ʃɛ]
служителче значение:
Какво е служителче? Умалителна форма на служител; млад, дребен или начинаещ служител.
1. (пряко) Умалителна форма на служител; млад, дребен или начинаещ служител.
2. (преносно) Служител без особено влияние, незначителен чиновник (често с пренебрежителен нюанс).
- Ударение
- служѝтелче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слу-жи-тел-че
- Род
- среден
- Мн. число
- служителчета
Примери за използване на служителче
(пряко)
- В офиса се появи ново, притеснено служителче.
(преносно)
- Той е просто едно изпълнително служителче без право на глас.
Как се пише служителче
Грешни изписвания: сложителче, служителчи, служйтелче
Думата се пише с у (от служа) и завършва на -че (наставка за умалителност, ср. род).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:служител
Произлиза от съществителното име 'служител' + умалителната наставка за среден род '-че'. Коренът е 'служа' (старобългарски 'слоужити').
Употреба
Чести словосъчетания:
- младо служителче
- ново служителче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
