сочене
[ˈsɔt͡ʃɛnɛ]
сочене значение:
Какво е сочене? Действието по насочване на пръст, ръка или предмет към някого или нещо за указване на местоположение или идентифициране.
1. (общо) Действието по насочване на пръст, ръка или предмет към някого или нещо за указване на местоположение или идентифициране.
2. (преносно) Привеждане на примери или доводи; цитиране.
- Ударение
- со̀чене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- со-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сочения
Примери за използване на сочене
(общо)
- Соченето с пръст се счита за неприлично в много култури.
- Показанията включваха сочене на извършителя в залата.
(преносно)
- Непрекъснатото сочене на грешките на другите не помага за работата.
Синоними на сочене
Как се пише сочене
Грешни изписвания: сучене
Пише се с о в корена (от соча). Да не се бърка със сучене (от суча).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:соча
Отглаголно съществително от 'соча'. Праславянски корен, свързан с посочване, указване.
Употреба
Фразеологизми:
- сочене с пръст
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
