Dumite-BG – онлайн речник за българския език

специалитет

[spɛt͡sialitet]

специалитет значение:

Какво е специалитет? Ястие или напитка, характерни за дадена кухня, заведение или майстор-готвач, отличаващи се с особено качество.

1. (кулинария) Ястие или напитка, характерни за дадена кухня, заведение или майстор-готвач, отличаващи се с особено качество.
2. (преносно) Нещо (дейност, умение), в което някой е особено добър или с което е известен.
Ударение
специалитѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спе-ци-а-ли-тет
Род
мъжки
Мн. число
специалитети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на специалитет

(кулинария)
  • Специалитетът на заведението е печено агнешко с билки.
  • Опитахме местните специалитети в малко италианско селце.
(преносно)
  • Интригите са неин специалитет.

Синоними на специалитет

Как се пише специалитет

Грешни изписвания: специялитет, специалитен, спецйалитет, специълитет, специалйтет
Думата се пише с иа (специалитет), а не с 'я'. Това следва правилото за променливото 'я', но в случая е заемка с фиксиран правопис, отразяващ латинския корен.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Spezialität
Заета от немски (Spezialität) или френски (spécialité), с корен от латинското 'specialitas' (особеност).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • местен специалитет
  • кулинарен специалитет
  • специалитет на заведението

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.