специфичен
[spet͡siˈfit͡ʃɛn]
специфичен значение:
Какво е специфичен? Който се отличава със свои, присъщи само на него белези; характерен, особен.
1. (общо) Който се отличава със свои, присъщи само на него белези; характерен, особен.
2. (наука) Който е свойствен на даден вид, род или категория.
- Ударение
- специфѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- спе-ци-фи-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- специфични
Примери за използване на специфичен
(общо)
- Растението изисква специфични климатични условия.
- Той има специфичен начин на говорене.
(наука)
- Специфичното тегло на веществото бе измерено с точност.
- Това е специфична реакция на организма към вируса.
Синоними на специфичен
Антоними на специфичен
Как се пише специфичен
Грешни изписвания: спецефичен, спецйфичен, специвичен, специфйчен
Думата се пише с 'и' във втората и третата сричка (латински корен -ific-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:specificus
От средновековен латински *specificus (видов, особен), образувано от species (вид) + facere (правя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- специфичен мирис
- специфичен вкус
- специфични нужди
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
