Dumite-BG – онлайн речник за българския език

спояване

[spoˈjɑvɐnɛ]

спояване значение:

Какво е спояване? Свързване на метални части чрез стопяване на допълнителен метал (припой) или чрез стопяване на самите краища.

1. (техника) Свързване на метални части чрез стопяване на допълнителен метал (припой) или чрез стопяване на самите краища.
2. (преносно) Силно обединяване на хора или групи около обща цел или идея.
Ударение
споя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спо-я-ва-не
Род
среден
Мн. число
споявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на спояване

(техника)
  • Качественото спояване изисква почистена повърхност.
  • Спояване с калай.
(преносно)
  • Спояване на колектива след тиймбилдинга.
  • Общата опасност доведе до спояване на нацията.

Как се пише спояване

Грешни изписвания: спойаване, спуяване, споявъне

Пише се с я (спояване), а не с 'йа'. Глаголната основа е поя.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:поя
От глагола 'споявам' (с- + поя). Коренът 'пой' е свързан с напояване/течност, но в технически смисъл се е специализирал за работа с разтопен метал.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спояване на метали
  • спояване на колектив
  • лазерно спояване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.