спътниче
[ˈspɤtnit͡ʃɛ]
спътниче значение:
Какво е спътниче? Малко небесно тяло или изкуствен обект, гравитиращ около по-голям обект.
1. (астрономия) Малко небесно тяло или изкуствен обект, гравитиращ около по-голям обект.
2. (пряко) Малък или млад другар в пътуването (рядка употреба, обикновено гальовно за дете).
- Ударение
- спъ̀тниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спът-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- спътничета
Примери за използване на спътниче
(астрономия)
- Учените откриха ново, миниатюрно спътниче около астероида.
- Около планетата обикаляше малко изкуствено спътниче.
(пряко)
- Детето беше вярното му спътниче в планината.
Как се пише спътниче
Грешни изписвания: спатниче, спътникче, спътнйче
Думата се пише с ъ. При образуване на умалителната форма съгласната 'к' от корена се заменя с 'ч' (спътник -> спътниче).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫпѫтьникъ
Умалителна форма на 'спътник', образувана с наставка '-че' и редуване к -> ч.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкуствено спътниче
- естествено спътниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
