срочен
[ˈsrɔt͡ʃɛn]
срочен значение:
Какво е срочен? Който се отнася до определен срок; който е ограничен или определен с крайна дата.
1. (общо) Който се отнася до определен срок; който е ограничен или определен с крайна дата.
2. (администрация) Който трябва да се извърши бързо, в рамките на кратък срок (по-рядка употреба, близка до „спешен“).
- Ударение
- сро̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сро-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- срочни
Примери за използване на срочен
(общо)
- Той откри срочен влог в банката за период от една година.
- Подписахме срочен трудов договор за заместване.
(администрация)
- Имам срочна задача, която не търпи отлагане.
Антоними на срочен
Как се пише срочен
Грешни изписвания: сручен
Думата се пише с о в корена (от срок). Проверка може да се направи с думата срок.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сърокъ
Произлиза от съществителното „срок“, което има корен в праславянската форма *sъrokъ – „сбирка, среща, съглашение“, свързана с глагола *rekti (река, казвам). Първоначалното значение е било „уговорено време“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- срочен влог
- срочен договор
- срочна служба
