Енциклопедия на българския език

безсрочен

[bɛsˈsrɔt͡ʃɛn]

безсрочен значение:

Какво е безсрочен? Който не е ограничен с краен срок; който е в сила за неопределено време.

1. (право/администрация) Който не е ограничен с краен срок; който е в сила за неопределено време.
Ударение
безсро̀чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-сро-чен
Мн. число
безсрочни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безсрочен

(право/администрация)
  • Подписахме безсрочен трудов договор.
  • Влогът е безсрочен и може да се тегли по всяко време.

Синоними на безсрочен

Антоними на безсрочен

Как се пише безсрочен

Грешни изписвания: бессрочен, безрочен, безсручен

Пише се с з (представка без-), въпреки че при изговор се обеззвучава пред беззвучната съгласна 'с'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + срок
Словообразуване от предлога/представка 'без' и съществителното 'срок' + наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безсрочен договор
  • безсрочна стачка
  • безсрочен влог