старец
[ˈstarɛt͡s]
старец значение:
Какво е старец? Мъж, който е достигнал напреднала възраст.
1. (общо) Мъж, който е достигнал напреднала възраст.
2. (религия) Опитен монах, наставник на по-младите монаси; духовен водач.
- Ударение
- стàрец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ста-рец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- старци
Примери за използване на старец
(общо)
- Белобрад старец седеше на пейката пред къщата.
- Грижите за самотните старци са отговорност на обществото.
(религия)
- Монахът се допитваше до своя старец за всяко важно решение.
Синоними на старец
Как се пише старец
Грешни изписвания: стареца, стърец
При членуване (пълен член) се пише -ът (старецът), ако е подлог в изречението. При образуване на множествено число гласната е изпада: старец – старци (непостоянно 'ъ'/'е').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ
Произлиза от прилагателното 'старъ' (стар) и суфикса за деятел или носител на качество '-ец'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- белокос старец
- мъдър старец
- немощен старец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
