старичък
[ˈstarit͡ʃək]
старичък значение:
Какво е старичък? Който е доста възрастен, но това се отбелязва с чувство на симпатия, умиление или снизходителност.
1. (пряко) Който е доста възрастен, но това се отбелязва с чувство на симпатия, умиление или снизходителност.
2. (за предмети) Който е доста употребяван, износен или не е нов, но все още върши работа или носи сантиментална стойност.
- Ударение
- ста̀ричък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ста-ри-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- старички
Примери за използване на старичък
(пряко)
- Дядо му беше вече доста старичък, но все още бодър.
- Един старичък човек седеше на пейката и хранеше гълъбите.
(за предмети)
- Караше едно старичко пежо, което вечно се разваляше.
- Облече си старичкото, но удобно палто.
Как се пише старичък
Грешни изписвания: старъчък, старичак, стъричък, старйчък
Думата се пише с -ичък, тъй като е образувана с умалителната наставка -ичък. Буквата ъ в последната сричка изпада при членуване (старичкия) и в множествено число (старички), което е проверка за променливо ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стар
Умалителна форма на прилагателното 'стар', образувана с наставката '-ичък', която придава емоционален нюанс на симпатия, снизхождение или смекчаване на качеството.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старичък човек
- старичка кола
- старички дрехи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
