старчок
[stɐrˈt͡ʃɔk]
старчок значение:
Какво е старчок? Възрастен човек, старец (често с отенък на пренебрежение, насмешка или снизхождение).
1. (разговорно/иронично) Възрастен човек, старец (често с отенък на пренебрежение, насмешка или снизхождение).
2. (ботаника/диалектно) Народно наименование на вид гъба, обикновено от род Смръчкула (Morchella) или Диплянка (Gyromitra), заради характерната набръчкана шапка.
- Ударение
- старчо̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стар-чок
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- старчоци
Примери за използване на старчок
(разговорно/иронично)
- Един сбръчкан старчок седеше на пейката и хранеше гълъбите.
- Гледай го тоя старчок как се заглежда по младите момичета.
(ботаника/диалектно)
- След дъжда в гората се появиха първите старчоци.
- Внимавай, защото някои видове старчок са отровни, ако не се обработят правилно.
Как се пише старчок
Грешни изписвания: старчук, стърчок
Думата завършва на -ок, което е характерно за този тип умалителни и за някои имена на гъби.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стар
Умалителна форма от 'старец', образувана с наставката '-чок' (сравнима с '-чок' в думи като 'новичок', макар и рядка). За гъбата – вероятно поради набръчкания вид, наподобяващ лице на старец.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
