стеля
[ˈstɛlʲɐ]
стеля значение:
Какво е стеля? Разполагам нещо на широко върху повърхност; постилам.
1. (поетично/остаряло) Разполагам нещо на широко върху повърхност; постилам.
2. (за явления (възвратно)) Разпростирам се бавно и широко върху земята или в пространството (за мъгла, дим, мрак).
- Ударение
- стѐля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сте-ля
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- стеля се
Примери за използване на стеля
(поетично/остаряло)
- Момата стелеше шарени черги на двора.
(за явления (възвратно))
- Гъста мъгла се стелеше над полето.
- Вечерен мрак се стеле над града.
Синоними на стеля
Как се пише стеля
Грешни изписвания: стела
Глаголът завършва на -я в 1 л. ед.ч. (аз стеля), а в 3 л. ед.ч. е 'стеле'.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*stelję
Стара форма, запазена в поетичния език. Сродна с латинското *latus* (широк) и старогръцкото *stornūmi* (разстилам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- мъгла се стеле
- дим се стеле
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
