стражарин
[strɐˈʒarin]
стражарин значение:
Какво е стражарин? Лице, което изпълнява задължения по охрана на обществен ред или обект; полицай (в исторически контекст или остаряла употреба).
1. (пряко) Лице, което изпълнява задължения по охрана на обществен ред или обект; полицай (в исторически контекст или остаряла употреба).
- Ударение
- стража̀рин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стра-жа-рин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- стражари
Примери за използване на стражарин
(пряко)
- Старият стражарин стоеше неподвижно пред портата на общината.
- Градският стражарин обикаляше улиците всяка нощ.
Как се пише стражарин
Грешни изписвания: стражарен, стръжарин, стражърин, стражарйн
Думата се пише с а в последната сричка: стражарин (ед.ч.), но стражари (мн.ч.).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стражь
Произлиза от старобългарската дума *стражь* (пазач), която е свързана с глагола *стерегѫ* (пазя). Наставката *-ин* се използва за образуване на съществителни имена за лица, обозначаващи единичност или принадлежност (сравни с *българин*, *гражданин*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нощен стражарин
- селски стражарин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
