стръвник
[ˈstrɤvnik]
стръвник значение:
Какво е стръвник? Хищно животно (най-често мечка или вълк), което е свикнало да напада добитък или хора и е станало особено настървено и опасно.
1. (зоология/лов) Хищно животно (най-често мечка или вълк), което е свикнало да напада добитък или хора и е станало особено настървено и опасно.
2. (преносно) Жесток, безпощаден човек; злодей, който проявява хищнически инстинкти спрямо другите.
- Ударение
- стръ̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стръв-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- стръвници
Примери за използване на стръвник
(зоология/лов)
- Ловците организираха хайка за мечката стръвник, която нападаше кошарите.
- Вълкът стръвник е много по-хитър и дързък от обикновения хищник.
(преносно)
- Този лихвар е истински стръвник, който не прощава на никого.
- Гледаше ги с погледа на стръвник, готов да нападне.
Антоними на стръвник
Как се пише стръвник
Грешни изписвания: стръвнък, стравник, стръвнйк
Пише се с 'ъ' в корена, проверка с думата 'стръв'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стръв
Произлиза от корена 'стръв' (мърша, храна, примамка) + наставка '-ник'. Свързано е с архаичното значение на животно, което яде мърша или е настървено за кръв.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мечка стръвница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
