Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стържещ

[ˈstɤrʒɛʃt]

стържещ значение:

Какво е стържещ? Който издава неприятен, резлив звук, наподобяващ триене на твърди повърхности.

1. (звук) Който издава неприятен, резлив звук, наподобяващ триене на твърди повърхности.
2. (физическо усещане) Който предизвиква усещане за драскане или дразнене (често в гърлото или стомаха).
Ударение
стъ̀ржещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стър-жещ
Род
мъжки
Мн. число
стържещи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стържещ

(звук)
  • Чу се стържещ звук от спирачките на автомобила.
  • Гласът му беше стържещ и дрезгав.
(физическо усещане)
  • Усещаше стържещ глад в стомаха си.

Синоними на стържещ

Антоними на стържещ

Как се пише стържещ

Грешни изписвания: стържищ, старжещ
Причастията, образувани от глаголи от I и II спрежение (като 'стържа'), завършват на -ещ (не на -ащ/-ящ, които са характерни за III спрежение).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стържа
Сегашно деятелно причастие от глагола 'стържа'. Коренът произлиза от праславянската форма *strъgati.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стържещ звук
  • стържещ глас
  • стържещ глад

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.