суетност
[suˈɛt.nɔst]
суетност значение:
Какво е суетност? Качество на човек, който е суетен; прекомерен стремеж към външен блясък, слава и похвали; високомерие относно собствената външност или качества.
1. (пряко) Качество на човек, който е суетен; прекомерен стремеж към външен блясък, слава и похвали; високомерие относно собствената външност или качества.
2. (книжовно / религиозно) Безсмислие, преходност, липса на трайна стойност (обикновено за земните дела).
- Ударение
- суѐтност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-ет-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на суетност
(пряко)
- Нейната суетност я караше да прекарва часове пред огледалото.
- Суетността му бе накърнена от липсата на внимание.
(книжовно / религиозно)
- Монахът размишляваше върху суетността на земния живот.
Синоними на суетност
Как се пише суетност
Грешни изписвания: суетнозт, светност, соетност, суетнуст
Думата се пише със с пред т (суетност), тъй като наставката за абстрактни съществителни е -ост. Коренът е 'сует-'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суета
Произлиза от старобългарската дума *суета* (празнота, безполезност), сродна със старославянското *суи* (празен). Наставката *-ност* формира абстрактно съществително име за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- женска суетност
- болестна суетност
- човешка суетност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
