Енциклопедия на българския език

супер-

[ˈsupɛr]

супер- значение:

Какво е супер-? Първа част на сложни думи, която означава: намиращ се отгоре или над нещо; който е с по-високо качество, по-голям размер или по-висока степен от обичайното.

1. (словообразуване) Първа част на сложни думи, която означава: намиращ се отгоре или над нещо; който е с по-високо качество, по-голям размер или по-висока степен от обичайното.
2. (разговорно) Като самостоятелна дума или частица за изразяване на възхищение, одобрение или най-висока оценка.
Ударение
су̀пер-
Част на речта
неопределима част на речта, частица
Сричкоделение
су-пер
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на супер-

(словообразуване)
  • суперпродукция
  • супермаркет
  • суперсила
(разговорно)
  • Филмът беше супер!
  • Чувствам се супер.

Синоними на супер-

Антоними на супер-

Как се пише супер-

Правилното изписване е супер.
Грешни изписвания: супер-, супер , сопер-
Когато супер- е словообразувателна представка (префикс), се пише слято с основната дума (напр. супермаркет, суперзвезда). Когато се използва като самостоятелно наречие или прилагателно в разговорния език, се пише отделно.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:super
Заемка от латински език, означаваща 'над', 'свръх'. Навлиза масово в българския език през западноевропейските езици (френски, английски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • супер герой
  • супер качество