Енциклопедия на българския език

свръх-

[svrɤx]

свръх- значение:

Какво е свръх-? Словообразувателна представка за образуване на съществителни и прилагателни имена със значение на извънредно голяма, прекомерна степен на качеството или явлението.

1. (морфология) Словообразувателна представка за образуване на съществителни и прилагателни имена със значение на извънредно голяма, прекомерна степен на качеството или явлението.
Ударение
свръ́х-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
свръх
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свръх-

(морфология)
  • свръхзвуков (по-бърз от звука)
  • свръхчовек (над човешките възможности)
  • свръхпроизводство (прекомерно производство)

Синоними на свръх-

Антоними на свръх-

Как се пише свръх-

Грешни изписвания: свръх, сврах-
Като представка се пише слято с корена на думата (напр. свръхсила), освен когато втората част е собствено име или числително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свръхъ
Свързано с предлога 'върху' и съществителното 'връх'. Означава 'над', 'повече от'.