Енциклопедия на българския език

хипер-

[xipɛr]

хипер- значение:

Какво е хипер-? Първа съставна част на сложни думи, която придава значение за прекомерност, свръхмерност или превишаване на нормата.

1. (словообразуване) Първа съставна част на сложни думи, която придава значение за прекомерност, свръхмерност или превишаване на нормата.
Ударение
хѝпер-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
хи-пер
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хипер-

(словообразуване)
  • Хипермаркетът предлага огромно разнообразие от стоки.
  • Пациентът страда от хипертония (високо кръвно налягане).

Синоними на хипер-

Антоними на хипер-

Как се пише хипер-

Грешни изписвания: хйпер-
Като представка (префикс) се пише слято със следващата част на думата (напр. хиперактивен), освен в редки случаи при чуждици, където може да е с тире.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ὑπέρ (hyper)
Старогръцки предлог и представка, означаваща 'над', 'свръх', 'повече от нормалното'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хипермаркет
  • хипертония
  • хиперактивен
  • хиперинфлация