Dumite-BG – онлайн речник за българския език

суперфиция

[supɛrˈfit͡sijɐ]

суперфиция значение:

Какво е суперфиция? Ограничено вещно право на строеж върху чужд поземлен имот; правото на едно лице да построи и притежава сграда върху земя, собственост на друго лице.

1. (право) Ограничено вещно право на строеж върху чужд поземлен имот; правото на едно лице да построи и притежава сграда върху земя, собственост на друго лице.
Ударение
суперфѝция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
су-пер-фи-ци-я
Род
женски
Мн. число
суперфиции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на суперфиция

(право)
  • Собственикът на земята учреди суперфиция в полза на строителната фирма.
  • Суперфикцията позволява сградата и земята под нея да имат различни собственици.

Синоними на суперфиция

Как се пише суперфиция

Грешни изписвания: суперфиций, супер фиция, соперфиция, супервиция, суперфйция, суперфицйя
Думата се пише слято и завършва на -ия (женски род).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:superficies
От латински 'superficies' (повърхност, горна част). В римското право терминът е обозначавал всичко, което е трайно прикрепено към земята.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • учредяване на суперфиция
  • погасяване на суперфиция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.