Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съвещателен

[sɐvɛˈʃtatɛlɛn]

съвещателен значение:

Какво е съвещателен? Който се отнася до съвещание или обсъждане; който има право да дава мнение/съвет, но не и да взема окончателно решение (при гласуване).

1. (официално-делови) Който се отнася до съвещание или обсъждане; който има право да дава мнение/съвет, но не и да взема окончателно решение (при гласуване).
Ударение
съвеща̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-ве-ща-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
съвещателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съвещателен

(официално-делови)
  • Експертите участваха в заседанието само със съвещателен глас.
  • Органът има чисто съвещателни функции.

Синоними на съвещателен

Антоними на съвещателен

Как се пише съвещателен

Грешни изписвания: съвещателен, съвештателен, савещателен, съвещътелен

Щ се пише за звукосъчетанието 'шт'.

Етимология

Произход:Руски/Български
Оригинална дума:съвещание/съвет
Произлиза от съществителното 'съвещание' (обсъждане) или глагола 'съвещавам се'. Коренът е свързан с 'вест' и 'съвет'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съвещателен глас
  • съвещателен орган
  • съвещателна стая

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.