съждение
[sɐʒˈdɛnijɛ]
съждение значение:
Какво е съждение? Форма на мисленето, при която се утвърждава или отрича наличието на дадено свойство у предмета или връзка между предмети; основна единица в логиката.
1. (логика) Форма на мисленето, при която се утвърждава или отрича наличието на дадено свойство у предмета или връзка между предмети; основна единица в логиката.
2. (общо) Мнение, схващане или извод по даден въпрос.
- Ударение
- съждѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съж-де-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- съждения
Примери за използване на съждение
(логика)
- Всяко съждение трябва да бъде или истинно, или неистинно.
- Това е аналитично съждение.
(общо)
- Неговите съждения за изкуството са доста оригинални.
- Въздържам се от съждение, докато не чуя фактите.
Как се пише съждение
Грешни изписвания: саджение, съжденйе, саждение
Думата започва със съ-. Коренът съдържа жд (историческа редуване д-жд).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:суждение
Книжовна заемка от руски език (суждение), свързана със старобългарския корен 'съдити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- логическо съждение
- ценностно съждение
- правилно съждение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
