съизпълнителен
[sɤ.is.pɤlˈni.tɛ.lɛn]
съизпълнителен значение:
Какво е съизпълнителен? Който участва съвместно с друг в изпълнението на дадена длъжност, функция или задача. Най-често се използва в корпоративната титулатура.
1. (администрация / право) Който участва съвместно с друг в изпълнението на дадена длъжност, функция или задача. Най-често се използва в корпоративната титулатура.
- Ударение
- съизпълнѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-из-пъл-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съизпълнителни
Примери за използване на съизпълнителен
(администрация / право)
- Тя бе назначена за съизпълнителен директор на международната компания.
- Двамата продуценти имаха съизпълнителен статут по време на снимките.
Синоними на съизпълнителен
Антоними на съизпълнителен
Как се пише съизпълнителен
Грешни изписвания: съ-изпълнителен, съйзпълнителен, саизпълнителен, съизпалнителен, съизпълнйтелен
Сложните думи, образувани с представка, се пишут слято. Буквата й не се пише след представка, завършваща на гласна, пред корен, започващ с и (пише се и).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + изпълнителен
Образувана от представката за съвместност 'съ-' и прилагателното 'изпълнителен' (който изпълнява). Думата е сравнително нова в административната лексика, калкираща западни модели (co-executive).
Употреба
Чести словосъчетания:
- съизпълнителен директор
- съизпълнителен продуцент
- съизпълнителен орган
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
