Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съимператор

[sɐimpɛˈratɔr]

съимператор значение:

Какво е съимператор? Владетел, който управлява империя съвместно с друг император, притежавайки равни или споделени правомощия.

1. (история) Владетел, който управлява империя съвместно с друг император, притежавайки равни или споделени правомощия.
Ударение
съимпера̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-им-пе-ра-тор
Род
мъжки
Мн. число
съимператори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съимператор

(история)
  • В късната Римска империя често е имало практика на назначаване на съимператор за осигуряване на наследствеността.
  • Андроник III Палеолог е коронясан за съимператор на дядо си.

Синоними на съимператор

Антоними на съимператор

Как се пише съимператор

Грешни изписвания: саимператор, съймператор, съимперътор, съимператур
Думата се пише с ъ (представка съ-) и и. Не се пише с 'й'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:imperator
Сложена дума, образувана от българската префиксална морфема 'съ-' (за съвместност) и заемката от латински 'imperator' (повелител, военачалник). Терминът е калка на латинската практика за 'co-imperator'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • младши съимператор
  • титла на съимператор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.