съкровищник
[sɐˈkrɔviʃtnik]
съкровищник значение:
Какво е съкровищник? Лице, което пази съкровищницата; ковчежник, пазител на ценности.
1. (архаично/историческо) Лице, което пази съкровищницата; ковчежник, пазител на ценности.
2. (рядко) Място за съхранение на съкровища (по-често се използва формата в женски род - съкровищница).
- Ударение
- съкро'вищник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-кро-вищ-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съкровищници
Примери за използване на съкровищник
(архаично/историческо)
- Царският съкровищник отговаряше за златото на короната.
(рядко)
- Старият сандък се оказа истински съкровищник на семейни спомени.
Синоними на съкровищник
Как се пише съкровищник
Грешни изписвания: сакровищник, съкровиштник, съкрувищник, съкровйщник, съкровищнйк
Звукосъчетанието щ се използва за означаване на звуковете 'шт'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съкровище
От 'съкровище' (скрито място, богатство) + наставка '-ник'. Сродна с глагола 'скривам/съкривам'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
