съумяване
[sɐumjɐvɐnɛ]
съумяване значение:
Какво е съумяване? Способността или действието да се намери начин за постигане на определена цел; справяне с трудна задача чрез умение или находчивост.
1. (Обща употреба) Способността или действието да се намери начин за постигане на определена цел; справяне с трудна задача чрез умение или находчивост.
- Ударение
- съумя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-у-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на съумяване
(Обща употреба)
- Съумяването да запази спокойствие в критични ситуации беше най-силното му качество.
- Въпреки липсата на средства, той показа завидно съумяване да организира събитието.
Синоними на съумяване
Как се пише съумяване
Грешни изписвания: суумяване, съумявъне, саумяване, съомяване
Думата започва с представката съ-, следвана от гласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съ + ум
Произлиза от глагола 'съумявам', образуван от представка 'съ-' и корен 'ум' – буквално 'да приложа ум, за да постигна нещо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трудно съумяване
- изкуството на съумяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
