съюзяване
[sɐjuˈzʲavɐnɛ]
съюзяване значение:
Какво е съюзяване? Действие по влизане в съюз; обединяване на сили или интереси с някого за постигане на обща цел.
1. (политика/общество) Действие по влизане в съюз; обединяване на сили или интереси с някого за постигане на обща цел.
- Ударение
- съюзя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-ю-зя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съюзявания
Примери за използване на съюзяване
(политика/общество)
- Съюзяването на двете партии промени политическата обстановка.
- Преди битката се наложи съюзяване с довчерашните врагове.
Синоними на съюзяване
Антоними на съюзяване
Как се пише съюзяване
Грешни изписвания: саюзяване, суюзяване, съюзявъне
Пише се с ъ в първата сричка (представката съ- за заедност) и ю в корена. Съдържа променливо я, което тук се запазва като я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съюз
Отглаголно съществително от 'съюзявам', което произлиза от съществителното 'съюз' (обединение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- съюзяване срещу общ враг
- политическо съюзяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
