Dumite-BG – онлайн речник за българския език

телефон

[tɛlɛˈfɔn]

телефон значение:

Какво е телефон? Електроакустичен уред за предаване и приемане на звукови сигнали (обикновено човешка реч) на разстояние чрез електрически сигнали или радиовълни.

1. (техника) Електроакустичен уред за предаване и приемане на звукови сигнали (обикновено човешка реч) на разстояние чрез електрически сигнали или радиовълни.
2. (комуникации) Съобщителна връзка, осъществявана чрез такъв уред; телефонен номер.
Ударение
телефо̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
те-ле-фон
Род
мъжки
Мн. число
телефони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на телефон

(техника)
  • Вдигни телефона, някой звъни настоятелно.
  • Мобилният телефон се превърна в неотменна част от ежедневието.
(комуникации)
  • Остави ми твоя телефон, за да ти се обадя утре.
  • Нямаме телефон на вилата.

Синоними на телефон

Как се пише телефон

Грешни изписвания: тилифон, телевон, телефун
Думата съдържа две 'е'-та. Правописът следва транслитерацията на международния термин.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:τῆλε (tele) + φωνή (phone)
Съставена дума от старогръцките корени τῆλε (далеч) и φωνή (звук, глас). Терминът е въведен за обозначаване на устройството за предаване на глас на разстояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мобилен телефон
  • стационарен телефон
  • телефонен указател
  • умна слушалка (смартфон)
Фразеологизми:
  • развален телефон

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.