Dumite-BG – онлайн речник за българския език

титани

[tiˈtan]

титани значение:

Какво е титани? В древногръцката митология: всяко от божествата (деца на Уран и Гея), които са властвали преди олимпийските богове и са се бунтували срещу тях.

1. (митология) В древногръцката митология: всяко от божествата (деца на Уран и Гея), които са властвали преди олимпийските богове и са се бунтували срещу тях.
2. (преносно) Човек с изключителна интелектуална мощ, талант или постижения в определена област.
3. (химия) Сребристобял, лек и много твърд метал, устойчив на корозия (знак Ti, атомен номер 22).
Ударение
тита̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ти-тан
Род
мъжки
Мн. число
титани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на титани

(митология)
  • Битката между боговете и титаните е основен сюжет в теогонията.
(преносно)
  • Микеланджело е един от титаните на Ренесанса.
(химия)
  • Корпусът на самолета е изработен от сплави на титан.

Синоними на титани

Как се пише титани

Правилното изписване е титан.
Грешни изписвания: тйтани, титъни, титанй

Думата се пише с и в първата сричка. Формата за множествено число е титани.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Τιτάν (Titan)
Заето от старогръцки език. Първоначално означава митологичните гиганти, синове на Уран и Гея. В значението на химичен елемент името е дадено от немския химик Мартин Клапрот през 1795 г. в чест на митологичните титани.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сблъсък на титани
  • титан на мисълта

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.