титул
[ˈtitul]
титул значение:
Какво е титул? Първата страница на книга или друго печатно издание, на която са отбелязани заглавието, името на автора и издателството.
1. (полиграфия/литература) Първата страница на книга или друго печатно издание, на която са отбелязани заглавието, името на автора и издателството.
2. (право) Юридическо основание за някое право (често право на собственост) или документът, който го удостоверява.
3. (официално) Почетно звание на лице (родствено с 'титла', но по-рядко употребявано в този смисъл в съвременния език).
- Ударение
- тѝтул
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-тул
- Род
- мъжки
- Мн. число
- титули
Примери за използване на титул
(полиграфия/литература)
- Библиотекарят внимателно провери титула на старопечатната книга.
(право)
- Купувачът поиска да види титула за собственост на имота.
(официално)
- Той носеше високия научен титул с достойнство.
Синоними на титул
Как се пише титул
Грешни изписвания: титол, тйтул
Думата се пише с у във втората сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:titulus
Заета чрез руски или немски език. В латинския коренът означава 'надпис', 'етикет', 'почетно звание'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- титул на книга
- титул за собственост
- научен титул
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
