трансцендентален
[t͡rɐnst͡sɛndɛnˈtalɛn]
трансцендентален значение:
Какво е трансцендентален? Който се отнася до априорните (предхождащи опита) условия за възможността на познанието; който стои извън границите на възможния опит, но е условие за него.
1. (философия) Който се отнася до априорните (предхождащи опита) условия за възможността на познанието; който стои извън границите на възможния опит, но е условие за него.
2. (книжовно) Който е отвлечен, абстрактен, непонятен за обикновения разум или стоящ над обикновеното ниво.
- Ударение
- трансцендента̀лен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- транс-цен-ден-та-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- трансцендентални
Примери за използване на трансцендентален
(философия)
- Кант развива своята трансцендентална естетика в 'Критика на чистия разум'.
- Трансценденталното его е обединяващият център на съзнанието.
(книжовно)
- Разговорът придоби трансцендентален характер, далеч от битовите проблеми.
- Търсеше някаква трансцендентална истина в изкуството.
Синоними на трансцендентален
Как се пише трансцендентален
Грешни изписвания: трансцедентален, трансцидентален, трънсцендентален, трансцендентълен
Думата се пише с н след 'це' (трансцендентален), тъй като следва латинския корен scandere (катеря се), където назалният съгласен звук присъства.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:transcendentalis
Произлиза от средновековния латински термин 'transcendentalis', дериват на 'transcendens' (преминаващ отвъд, надхвърлящ). В съвременната философия терминът се утвърждава чрез Имануел Кант, който го използва за обозначаване на познанието, занимаващо се не толкова с предметите, колкото с начина на тяхното познаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трансцендентална философия
- трансцендентален идеализъм
- трансцендентална медитация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
