тънтя
[tɐnˈtʲa]
тънтя значение:
Какво е тънтя? Издавам силен, глух и продължителен шум (тътен); кънтя тежко.
1. (общо) Издавам силен, глух и продължителен шум (тътен); кънтя тежко.
- Ударение
- тънтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- тън-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на тънтя
(общо)
- Земята тънти под копитата на препускащите коне.
- Далечният гръм тънтеше застрашително.
Как се пише тънтя
Грешни изписвания: тантю, тънтъ, тантя
Пише се с 'ъ' в корена, сродно с 'тътен'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тътен
Свързана със съществителното 'тътен'. Звукоподражателен произход, наподобяващ глух, нисък звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- земята тънти
- гласът му тънти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
