Енциклопедия на българския език

търпелив

[tɐrpɛˈlif]

търпелив значение:

Какво е търпелив? Който притежава качеството да търпи, да изчаква или да понася болка, несгоди и дразнители без оплакване и раздразнение.

1. (характер) Който притежава качеството да търпи, да изчаква или да понася болка, несгоди и дразнители без оплакване и раздразнение.
Ударение
търпелѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
тър-пе-лив
Род
мъжки
Мн. число
търпеливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на търпелив

(характер)
  • Учителят беше изключително търпелив с по-бавните ученици.
  • Бъди търпелив, резултатите няма да дойдат веднага.

Антоними на търпелив

Как се пише търпелив

Грешни изписвания: търпелиф, тарпелив, търпелйв
Коренът се пише с ъърпя).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тръпѣти
Произлиза от старобългарския глагол *тръпѣти* (търпя, понасям) + наставка *-лив*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • търпелив човек
  • търпелив слушател
Фразеологизми:
  • хартията е търпелива