угодничество
[uˈgɔdnit͡ʃɛstvo]
угодничество значение:
Какво е угодничество? Поведение на човек, който се стреми прекалено да угажда на някого, обикновено с користна цел; раболепие, сервилност.
1. (поведение) Поведение на човек, който се стреми прекалено да угажда на някого, обикновено с користна цел; раболепие, сервилност.
- Ударение
- уго̀дничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-год-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- угодничества
Примери за използване на угодничество
(поведение)
- Неговото открито угодничество пред началника дразнеше колегите му.
- Стигна до върха чрез интриги и угодничество.
Синоними на угодничество
Антоними на угодничество
Как се пише угодничество
Грешни изписвания: угодничесво, огодничество, угудничество, угоднйчество, угодничеству
Думата се пише с групата съгласни ств (угодничество). Суфиксът е -ество или -ство.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:угоден
От прилагателното „угоден“ (приятен, удобен) + наставка -ничество, свързано с глагола „угаждам“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долно угодничество
- проява на угодничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
