удостоверителен
[udostovɛˈritɛlɛn]
удостоверителен значение:
Какво е удостоверителен? Който служи за удостоверяване, потвърждаване или доказване на някакъв факт, самоличност или право.
1. (Администрация и право) Който служи за удостоверяване, потвърждаване или доказване на някакъв факт, самоличност или право.
- Ударение
- удостоверѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-дос-то-ве-ри-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- удостоверителни
Примери за използване на удостоверителен
(Администрация и право)
- Издаден му бе удостоверителен документ за завършен курс.
- Нотариусът постави своя удостоверителен печат върху договора.
Синоними на удостоверителен
Как се пише удостоверителен
Грешни изписвания: удостуверителен, одостоверителен, удустоверителен, удостоверйтелен
Думата се пише с двойно н при членуване в мъжки род (удостоверителния/удостоверителният), тъй като завършва на -нен в м.р. ед.ч. (правило за променливото Я не важи тук, но е важно да се внимава с гласните).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:достовѣръ
Произлиза от глагола 'удостоверя' (правя нещо достоверно, потвърждавам истинността). Коренът е свързан с 'вяра' и 'истина' (достоверен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- удостоверителен документ
- удостоверителен знак
- удостоверителна сила
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
