Dumite-BG – онлайн речник за българския език

узурпатор

[ozorˈpator]

узурпатор значение:

Какво е узурпатор? Човек, който незаконно завзема властта, престола или чужди права чрез насилие или измама.

1. (политика/история) Човек, който незаконно завзема властта, престола или чужди права чрез насилие или измама.
Ударение
узурпа̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-зур-па-тор
Род
мъжки
Мн. число
узурпатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на узурпатор

(политика/история)
  • Народът въстана срещу жестокия узурпатор.
  • Историята познава много узурпатори, които са завършили живота си трагично.

Антоними на узурпатор

Как се пише узурпатор

Грешни изписвания: озурпатор, узорпатор, узурпътор, узурпатур
Пише се с у в началото и у във втората сричка (у-зур-). Звучи се с з.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:usurpator
От 'usurpare' (използвам, присвоявам незаконно). Чрез френски 'usurpateur'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военен узурпатор
  • власт на узурпатора

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.