уклончив
[oklonˈt͡ʃif]
уклончив значение:
Какво е уклончив? Който избягва прекия, ясен отговор или решение; неопределен, двусмислен.
1. (пряко) Който избягва прекия, ясен отговор или решение; неопределен, двусмислен.
- Ударение
- уклончи'в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ук-лон-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- уклончиви
Примери за използване на уклончив
(пряко)
- Министърът даде уклончив отговор на въпроса за оставката.
Синоними на уклончив
Антоними на уклончив
Как се пише уклончив
Грешни изписвания: оклончив, уклончиф, уклунчив, уклончйв
Думата започва с у- (представка) и завършва на -в (проверка: уклончива).
Етимология
Произход:Руски / Български
Оригинална дума:уклон / клоня
Свързано с глагола 'клоня' и съществителното 'уклон'. Вероятно калка или заемка от руската дума 'уклончивый', образувана от корена за накланяне/избягване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уклончив отговор
- уклончив поглед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
