укорим
[ukoˈrim]
укорим значение:
Какво е укорим? Който заслужава укор; подлежащ на порицание или осъждане.
1. (книжовно) Който заслужава укор; подлежащ на порицание или осъждане.
- Ударение
- укорѝм
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-ко-рим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- укорими
Примери за използване на укорим
(книжовно)
- Неговото поведение беше укоримо от морална гледна точка.
- Постъпката му, макар и рискована, не е укорима.
Синоними на укорим
Как се пише укорим
Грешни изписвания: окорим, укурим, укорйм
Думата започва с представка у- (от укор), а не о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:укор
Образувано от съществителното 'укор' или глагола 'укорявам' + наставка за възможност/качество -им.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морално укорим
- обществено укорим
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
