безукорен
[bɛzuˈkɔrɛn]
безукорен значение:
Какво е безукорен? Който няма никакви недостатъци или грешки; който не заслужава никакъв укор; съвършен.
1. (пряко) Който няма никакви недостатъци или грешки; който не заслужава никакъв укор; съвършен.
- Ударение
- безу̀корен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-у-ко-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безукорни
Примери за използване на безукорен
(пряко)
- Тя се отличаваше с безукорен вкус и елегантност.
- Работата на двигателя беше безукорна през целия път.
Синоними на безукорен
Антоними на безукорен
Как се пише безукорен
Грешни изписвания: безокорен, безукърен, безукурен
Думата се пише с у в корена (от укор), а не с 'о'. Представката е без-, тъй като следва гласна буква.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:укор
Образувана чрез префикса 'без-' (липса) и корена 'укор' (обвинение, порицание), със суфикс '-ен'. Значението буквално е 'който не подлежи на укор'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безукорен вид
- безукорна репутация
- безукорно поведение
- безукорен професионализъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
