укорител
[ukoˈritɛl]
укорител значение:
Какво е укорител? Човек, който отправя укори; който порицава или обвинява някого за постъпките му.
1. (книжовно) Човек, който отправя укори; който порицава или обвинява някого за постъпките му.
- Ударение
- укорѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ко-ри-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- укорители
Примери за използване на укорител
(книжовно)
- Той се превърна в най-строгия укорител на собствените си грешки.
- Не искам да бъда твой съдник и укорител.
Синоними на укорител
Антоними на укорител
Как се пише укорител
Грешни изписвания: окорител, укоритир, укурител, укорйтел
Пише се с 'у' (представка). Коренът е '-кор-'. Наставката е '-тел' за лице.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:кор
От глагола 'укорявам' (корен 'кор' - хула, обида, порицание) и наставка за деец '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строг укорител
- неминуем укорител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
