улика
[uˈlikɐ]
улика значение:
Какво е улика? Предмет, факт или обстоятелство, което служи като доказателство за вината на някого в извършване на престъпление или простъпка.
1. (Право) Предмет, факт или обстоятелство, което служи като доказателство за вината на някого в извършване на престъпление или простъпка.
- Ударение
- улѝка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ли-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- улики
Примери за използване на улика
(Право)
- Липсата на преки улики затрудни разследването.
- Полицията откри решаваща улика на местопрестъплението.
Синоними на улика
Антоними на улика
Как се пише улика
Грешни изписвания: олика, улйка
Думата започва с 'у'. Произходът ѝ е свързан с представката 'у-' (както в уличавам).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:улика
Заемка от руски език. Свързана е с глагола 'уличить' (да изоблича). Коренът 'лик' (лице) подсказва идеята за 'налице', 'изваждане на яве'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- косвени улики
- неопровержима улика
- събирам улики
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
