изобличение
[izobliˈt͡ʃɛniɛ]
изобличение значение:
Какво е изобличение? Действието по разкриване на истината за нечии лоши постъпки, престъпления, лъжи или скрити намерения; показване на истинската същност.
1. (пряко) Действието по разкриване на истината за нечии лоши постъпки, престъпления, лъжи или скрити намерения; показване на истинската същност.
2. (документално) Доказателство или факт, който уличава някого.
- Ударение
- изобличѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-об-ли-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- изобличения
Примери за използване на изобличение
(пряко)
- Статията съдържаше тежко изобличение на корупционните практики.
- Думите му звучаха като страшно изобличение пред съда.
(документално)
- Всички факти служеха за изобличение на престъпника.
Синоними на изобличение
Антоними на изобличение
Как се пише изобличение
Грешни изписвания: изоблечение, изубличение, йзобличение, изоблйчение, изобличенйе
Коренът е свързан с лик (лице), затова се пише с и (изобличение), а не с 'е' (като в облека/дреха).
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:облик
Свързано с глагола 'изобличавам'. Етимологично идва от корена 'лик' (лице) с представка 'об-' (като в 'облик') и 'из-'. Буквално: изваждане на истинския лик/образ наяве.
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично изобличение
- нравствено изобличение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
